С възпоменателно честване в Пловдив бе отбелязана 147-та годишнина от Освобождението на града от османско владичество
16.01.2025
На днешния ден 16 януари се навършват 147 години от Освобождението на Пловдив от османско иго. По този повод пред паметника на капитан Александър Бураго в Дондуковата градина се състоя възпоменателно честване, организирано от Община Пловдив. Във военната церемония, включваща полагане на венци и цветя, участваха военен духов оркестър, представителен взвод, венценосци, представители на комитет „Родолюбие“, Общински комитет „Васил Левски“ и членове на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.
Слово по повод годишнината от този важен акт, с който през 1878г. започва свободният летопис на Пловдив, произнесе Стоян Иванов – директор на Регионалния исторически музей в Пловдив. Водещ на церемонията бе Симеон Алексиев – актьор в Драматичен театър Пловдив.
Строят прие подполковник Иван Тодоров от Съвместното командване на специалните операции. За да отдадат своята почит и признателност, в честването участваха Кметът на Община Пловдив Костадин Димитров, заместник областният управител инж. Атанас Ташков, Председателят на ОбС- Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметовете Пламен Панов, Ангел Славов, Иван Стоянов, Николай Бухалов, кметовете на шестте района на Пловдив, общински съветници, директори на общински предприятия, представители на общинската и районните администрации, политически партии и обществени организации, ПФК Ботев Пловдив, медии и граждани.
„Днес сме тук заради нея – свободата, и за да отдадем заслужена почит на загиналите в битката за Пловдив преди 147 години, на всички онези храбри мъже, отдали своя живот в името на свободата на нашия град… Нека да припомним, че Освобождението е едно ново начало в историческото развитие на нашия град и държава, защото никой тогава не вярва в държавнотворческите способности на българите. Само месец след 16 януари 1878 г. в Пловдив е възродено общинското самоуправление начело с Костаки Пеев. Три месеца по късно тук е създадено първото индустриално предприятие на нова България – печатница на Христо Г. Данов, където започва да се печата първото новобългарско общонационално издание – вестник „Марица“, а в Хаджидековото Светотроическо училище започват занятията на първото в България военно училище. И днес, пред този паметник, с гордост можем да кажем: Вечна памет на нашите предци, които вградиха своя живот в основите на свободното развитие на нашия град“, припомни в своето въведение актьорът Симеон Алексиев.
След произнесеното официално слово на Стоян Иванов, полагането на венци и цветя, церемонията завърши с едноминутно мълчание с падане на колене, изпълнение на Химна на Република България и “Ботев Марш”.
Вижте пълния текст на словото на Стоян Иванов:
Уважаеми господин Кмет на град Пловдив,
госпожи и господа народни представители,
Уважаема госпожо Областен управител,
Уважаеми господин Председател на Общинския съвет,
Уважаеми господа офицери,
сержанти и войници,
Скъпи съграждани,
След един петвековен период на османско потисничество, отново свободата изгрява над вечния град на Тракия. 16 януари 1878 година е дата, която намира своето достойно място в паметта на нашите съграждани. Всички ние трябва да помним, че до този ден не се достига лесно, защото борбата на българския народ за свобода и независимост започва още с първите стъпки на поробителя по нашите земи. Връхна точка на тази борба е Априлското въстание от 1876 г. Саможертвата на априлци довежда до решението на Великите сили за възстановяване на българската държавност.
С пролетта на 1877г. идва дългоочакваната вест – на 12 април в Кишинев руският император Александър II прочита манифест, с който обявява война на Османската империя. По-късно историята ще я определи като Освободителна. От епопеята на тази война ние винаги ще помним боевете за Стара Загора, Шипка и Плевен, и най вече последната военна операция – битката за Пловдив.
Българският народ не чака да получи в „дар” своята свобода, а с оръжие в ръка взема участие във войната. Опълченските дружини се прославят при битката край Стара Загора и в защитата на връх Шипка. Десетки български чети действат по комуникациите на турската армия, разузнават разположението на нейните части и придвижването им. Хиляди обикновени български патриоти подпомагат руските войски с транспорт, продоволствие при тяхното преминаване на Стара планина. Така Освобождението на България и възстановяване на прекъснатата държавна традиция стават общо българско дело.
Освобождението на Пловдив е важен момент от заключителния етап на Руско-турската война. На 4 януари е освободена София. Западният отряд на генерал Гурко настъпва в пет колони към Пловдив. Срещу тях е последната боеспособна турска армия на Сюлейман паша. На 15 януари генерал Гурко със своя щаб е на няколко километра западно от Пловдив. Лявата колона на руските войски под командването на генерал Дандевил е завзела северното предградие на града “Каршияка“, но е спряна от горящия мост на река Марица и турските батареи по тепетата. Десният отряд води оспорвани боеве в полите на Родопите по линията на селата Брестовица-Марково-Брестник с цел да отреже пътя на турската армия за отстъпление. Замисълът е обкръжаване и пълен разгром на Сюлейман паша.
Пред руското командване стои въпросът за спасението на най-големия град в българските земи, защото е пресен споменът от опожаряването на Стара Загора и кланетата в Сопот, Карлово и Калофер през лятото на 1877 година. С настъпването на вечерта се появяват огромни пламъци по тепетата на Пловдив. Чуват се глухи гърмежи, последвани от тревожния звън на църковни камбани. В този драматичен момент намесата на чуждите консули се оказва решаваща за спасяването на града ни от опожаряване. Европейските дипломати заявяват, че няма да напуснат града, въпреки призивите на турския валия. Френският консул Емил Боасе и началникът на железопътната станция Анри Батюс осигуряват оръжие от консулството и френската католическа мисия за българите. В защита на своя град, те се организират в отряди срещу озверелите за мъст черкези и башибозуци. Силите са неравностойни. Започват грабежи по чаршията и християнските махали.
В този момент генерал Гурко изпраща капитан Александър Петрович Бураго със своя отряд от 63 драгуни на разузнавателна мисия и в опит да спаси града. Руските кавалеристи разгромяват оставените малобройни турски застави западно от Пловдив и заедно със стотината въоръжени християни завземат централната част на града. Капитан Бураго превзема и железопътната станция. Започва прочистването на махалите от черкезите и башибозуците. Заплашени от обкръжение, редовните турски войски се изтеглят към Родопите.
В ранната утрин на 16 януари 1878г. над Пловдив изгрява свободата , а пътят на руските войски към Одрин е открит. Но в своята злоба, оттеглящите се турски войски, извеждат от затвора „Таш капия“ 123 българи-участници в национално-освободителните борби, и в местността „Остромила“ ги избиват. Сред тях е и големият родолюбец Душо Хаджидеков.
Към обяд пристига с щаба си генерал Йосиф Владимирович Гурко. В катедралния храм „Света Богородица“ е отслужен благодарствен молебен, а хиляди пловдивски граждани обсипват освободителите с дарове и горещи думи на признателност.
На 16 януари 1878 година се поставя новото начало в развитието на нашия град. Българите демонстрират своята политическа зрялост и поемат управлението на града. Не случайно паметника на човека, комуто съдбата отреди мисията на освободител, е в тази градина. Оценявайки местоположението и духовната сила на нашия град, ръководителят на Временното руско управление княз Дондуков-Корсаков през лятото на 1878г., разпорежда на това мястото да се създаде първата обществена градина в свободна България. Капитан Бураго умира твърде млад, но пловдивчани не забравят своя герой и на 3 март 1969 г. тук, в Градската градина, е открит неговият паметник.
Нека с поднасянето на венци и цветя почетем паметта на освободителя на Пловдив, загиналите офицери и войници от руската армия, и на всички онези самоотвержени родолюбци, които поставиха свободата на своето Отечество над всичко.
Да живее България!
324 total views, 324 views today
Източник: Община Пловдив