Николай Цонев – познавате ме, аз съм същият, не съм се променил – обещая ли нещо, през огъня минавам, но го изпълнявам!

Николай Цонев, кандидат за депутат от „Алианс за права и свободи“, водач на листата в Пловдив град и бивш военен министър пред Pan.bg

Познавате ме, аз съм си същият, не съм се променил – обещая ли нещо, през огън минавам, но го изпълнявам

– Г-н Цонев, появата на Вашето име в кандидат-депутатските листи за предстоящите извънредни избори на 27 октомври т.г. предизвика известна сензация, тъй като бяхте се оттеглил от активната политика.Няма да скрия – бях изненадан и аз. Ето защо ми се иска да Ви попитам (абстрахирам се кой, как и защо Ви е предложил да се включите в листите на „Алианс за права и свободи“, този механизъм не ме интересува, но по-късно в разговора ни ще стане дума и за самото движение): каква е причината да се включите сега в активната политика?
– Мога да говоря дълго, но ще бъда кратък. Аз бях един от активните участници в протестите през 2020 г., които разтресоха цялата държава. А тези протести бяха срещу Системата. Срещу тази система, която потъпкваше правата и свободите на гражданите, която толерираше корупцията, нагаждачеството, безпринципността, задкулисните игри…

– Ще Ви прекъсна, не бяхте един от активните участници, а един от основните фактори, които организираха тези масови изяви.
– Тогава енергията, ентусиазмът на хората, че е крайно време да се промени нещо, че повече не може да се търпи това положение, бяха невероятни. Това бе незабравимото лято на 2020 г. Правителството падна, еуфорията беше голяма и всички си мислехме, че България ще тръгне по нов път. Уви, мечтите ни не се сбъднаха. Стана ясно, особено през последната година и половина – две, че Дълбоката държава не е демонтирана. Че Злото не си е отишло, че то е живо и се готви за нов скок. Всичко това ме възмущава искрено, то е несъвместимо с моите разбирания за ценностите в обществения и политическия живот на страната. Това е причината за моето решение да се включа отново в политическия живот . Другото са детайли, както отбелязахте. Дали ще успея, зависи от доверието, което ще ми гласуват избирателите.

– Говорите за Дълбоката държава, за пороците в обществения ни живот, че още не са изкоренени, но всичко това си има конкретен адресат, ЕГН, както се казва.
– Не очаквайте да посочвам имена, не че не ги знам, но няма да е честно. Най-малкото защото сме в предизборна кампания и трябва да има феърплей. Вашите читатели са умни и интелигентни хора и разбират кого визирам.

– Добре, разбрах Ви. А сега стигнахме до съществения въпрос – защо сте в листите на Коалиция от партии „Алианс за права и свободи“ ? Питам Ви, защото той предизвика най-бурни и разнопосочни, бих казал, често противоречиви обществени реакции. Затова ми се иска да го изчистим. Съгласен ли сте?
– Да, наясно съм с това. Нека го изчистим. Коалицията от партии „Алианс за права и свободи“ е регистрирана според изискванията на Българската Конституция и българските закони. Следователно тя е абсолютно равноправен участник с всички останали политически субекти в предстоящите избори. Подчертавам – с равни права и равни отговорности, както всички останали партии и движения, участващи в предизборната надпревара. Кое е притеснителното тук, не мога да разбера. Щом един политически субект се състезава с останалите политически конкуренти в битка за властта – а именно как по-добре да се управлява държавата и да се повиши стандартът на живот на нейните граждани – какво по-хубаво? Това не бива де на притеснява,а да ни радва, че има благородна конкуренция в името на просперитета на България.

– Притеснителното е, г-н Цонев, според масовото съзнание, името на Ахмед Доган, председателят на коалицията.
– Да, разбирам. Казват той е турчин, ти отиде в турска партия. И чух обидни думи, които ме огорчават. Не се сърдя и нямам право да сърдя на тези, които ги изричат. Всеки е господар на собствените си чувства, мисли и думи. Но нека се замислим върху личността на Ахмед Доган, щом е ябълката на раздора. Той не е идеалният политик. Такъв у нас няма. Посочете ми само един, говорим за след 10 ноември, политик, който да е икона, да е изтъкан само от плюсове и да няма нито един минус. Няма такъв. Ахмед Доган е като всички нас – със своите си слабости и своите положителни качества.Той е роден тук, в България, тук се е учил и възпитавал, тук се е формирал като личност и политик. С какво се отличава от нас, може би само по името. А неговото име трайно е свързано с най-новата история на страната ни. Това не може да се отрече. Мирният преход в България от тоталитаризъм към демокрация,преход без ексцесии и кръвопролитие,какъвто наблюдавахме в съседни нам държави, се дължи именно и на него. Не само, но и в голяма степен на него, подчертавам го, за да бъда разбран правилно.

– А и си призна грешката с Делян Пеевски…
– Да, той я призна открито, публично. Вижте, силният характер, истинският политик, големият мъж, стойностният държавник трябва да си признава и грешките. А не само да самоизтъква успехите си. Но кажете ми колцина родни политици са способни на това? Именно това го прави силен.

– Каква е оценката ви за Ахмед Доган?
– Умен, ерудиран мъж, не може да се отрече това. На неговите философски трактати може да завиди всеки с интерес в тази научна област. Но нека оставим това, а помислим върху друго. Мисля, че е крайно време да престанем да се делим по всякакви признаци – особено етнически. България е родина за всички, които са се родили тук или пък имат български паспорт. Аз съм сигурен, че българските турци, говоря чисто интуитивно, обичат България не по-малко от мен, от вас да речем и всички останали българи. Ние няма какво да делим. Нашият общ дом е 111 000 кв. км и трябва да се разбираме. Единствената ни грижа трябва да е как да направим този наш общ дом по-привлекателен за живеене.
Нека взимаме пример от САЩ, нали са новата пътеводна звезда на политическия ни елит. Там всеки, който възприема ценностите на американския начин на живот, се чувства американец. Независимо от пол, раса, вероизповедание, етнически произход. Той се чувства американец, независимо къде се е родил. И не може да го убедите в противното. Ако сте били в Америка и сте пътували в тази страна, няма как да не сте забелязали, че американското знаме е навсякъде. Както обича да казва един приятел зевзек – единственото място, където не го забиват, са двете нули. А ние се дразним от едно име, което не е българско и предизвиква остри обществени реакции.
Всички се кълнем в името на най-великия българин Васил Левски. А помним ли завещанието на Апостола, че всички в освободеното Отечество трябва да бъдат равни – и българи, и турци, и арменци, и гърци, и евреи…

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!