Николай Цонев – имам неща за довършване в политиката. писна ми да гледам как се гаврят с хората и военните

Имам неща за довършване в политиката. Затова съм тук. Писна ми да гледам как се гаврят с хората и военните.

Бях военен министър от 2009 до 2010 г. Знаете ли какво заварих? Заплатата на войника, на редника, на този, който утре ще гине в окопите да защитава Отечеството и нас, ако се наложи, беше 330 лв. Да, точно толкова и правилно чувате – 330 лв. А чистачка на Софийското летище взимаше 1200 лв. Това положение не можеше повече да се търпи.

Обещава да върне 10-та глава от Закона за отбраната и въоръжените сили, за социалната политика на военните.

Г-н Цонев, парламентарните избори наближават. С какво и как ще убедите избирателите от Пловдив, нали Вие водите листата на „Алианс за права и свободи“ там, да пуснат бюлетина за Вас?
– Първо искам да кажа, че аз съм си същият, не съм се променил с нищо. Милея за България и искам тя да стане най-доброто и привлекателно място за живеене на нашите граждани и ако хората ми гласуват доверие и ме изберат, ще работя за това. Няма да ги подведа. Няма да ги предам.Тези, които ме познават, знаят, че когато обещая нещо, го изпълнявам винаги. През огън минавам, но държа на думата си и не отстъпвам от нея. Никога не давам празни обещания, обмислям дълго, но обещая ли нещо, трябва да сте сигурни, че ще го изпълня.Понякога дори и с риск, че може да е в мой ущърб и да ми донесе негативи. Такъв ми е характерът. Най-мразя да подвеждам.

– Това означава, че ще разчитате на всички, така ли да Ви разбирам? Но нали знаете, че град Пловдив е и най-големият гарнизон на България. След демократичните промени и реформите във войската и според новата ни отбранителна концепция основните сили на Българската армията са съсредоточени в Тракийската равнина.
– Подсещате ме с този въпрос – разбира се, че ще разчитам много на военнослужещите, на хората с пагони, които бранят България. Защото съм бил един от тях. Самият аз съм бил кадрови военнослужещ, офицер съм от запаса. Завършил съм военно училище. Служил съм в редица гарнизони. Възпитал съм се и съм се формирал като личност именно в армейска среда. Прекрасно знам цената на армейския труд, неговите отговорности и рисковете, които крие.

– Като военен министър Вие направихте изключително много, това е точната оценка и не е пресилена, за издигане престижа и социалния статус на военната професия. Доскоро, по силата на служебните ми задължения, обикалях страната и посещавах армейските формирования. Разбрах, че военните още Ви помнят, особено сержантите и офицерите. Щом се спомене Вашето име, отзивите са много сърдечни и ласкави.И сега е така. Твърдя го, защото бях свидетел много пъти на това.
– Бях военен министър от 2009 до 2010 г. Знаете ли какво заварих? Заплатата на войника, на редника, на този, който утре ще гине в окопите да защитава Отечеството и нас, ако се наложи, беше 330 лв. Да, точно толкова и правилно чувате – 330 лв. А чистачка на Софийското летище взимаше 1200 лв. Това положение не можеше повече да се търпи. Как българският войник да издържа семейство, да храни деца? Мислите ли, че при такава мизерия ще има желание да служи на Отечеството. Със свое собствено решение, без да чакам парламента, увеличих значително възнагражденията в армията. Въведох безплатни детски градини за децата на военните, изградих фитнес зали за безплатно спортуване в армейските бази, въведох безплатни кухни за ветераните от войните и запасните и т.н. Въобще грижата за хората в армията бе моя основна грижа като министър.Защото без човешкия фактор и най-модерната техника е мъртва, куп желязо и нищо повече.

– Г-н Цонев, защо сега най-големият проблем във Въоръжените ни сили е кадровият? Около 20% от щатовете в армията са празни, незаети, защото няма желаещи. Най-вече войници. В някои формирования недостигът стига и до 40%. Вие почти от 15 г. не сте министър, тези след Вас постоянно се бият в гърдите, че правят всичко за хората в армията, а ето го крайният резултат – твърде печален е.
– Това да се биеш в гърдите не значи, че вършиш нещо. Струва ми се, че нашите политици още страдат от синдрома „За Родину, за Сталину“. Те все още боравят с остарели соцклишета и си мислят, че българският войник като едно време, воден от патриотични чувства, ще застане доброволно под знамената. Нека вече престанем да се заблуждаваме – българският войник служи най-вече за пари и признание. В това няма нищо срамно, така е навсякъде по света. Разбира се, не изключвам и патриотичните и родолюбиви мотиви, но те са на втори план.

– Веднъж, когато бях в командировка, в едно поделение разговаряхме на тази тема и един боец ми каза директно, без заобикалки: „Вечер децата,като се приберат от училище и отворят хладилника, искат да е пълен. Защото НАТО не се яде. Не мога да ги нахраня с НАТО.“ Мъдър редник ми се стори…
– Ами прав е редникът. Когато през 2010 г. ГЕРБ спечели парламентарните избори и Бойко Борисов състави първия си кабинет, мен като военен министър ме смени Николай Младенов. И знаете ли какво направи той? Сам, по собствено желание даде предложение и парламентът намали военния бюджет на страната с 40%. Представяте ли си – министър на отбраната поиска да му намалят военния бюджет. Това се случва за пръв път в нашата история. За пръв път се случи и в световната история. Това бе прецедент без аналог. И пак тогава, за пръв път у нас, полицията получи по-висок бюджет от армията. Това също е недопустимо и го няма никъде по белия свят, но у нас може. Тогава вътрешен министър бе Цветан Цветанов. Така в продължение на няколко години полицията в България изпреварваше армията по финансиране. А отбраната е най-консервативната обществена система и така трябва да бъде. Тук резките движения са противопоказни и вредни. Та именно това безумие, което бе сътвореното по отношение на отбраната през 2010г.,трябваше да се наваксва с много усилия повече от 10г. Така че каквото и да говорят сега политиците за отбрана, съдете ги по делата, а не по думите.
Николай Младенов бе само 6 месеца военен министър и след него стана Аню Ангелов. Той пък премахна цялата социална глава във военния закон, която аз въведох Тогава всеки униформен след определен период на служба и при определени условия и критерии имаше право веднъж да си купи жилище от фонда на МО на преференциални цени,а не пазарни. Това бе много голям стимул за служба в армията. Но и той бе премахнат, въпреки че самият министър вече си бе купил жилище по силата на това право, което той собственоръчно отмени.

– Да, но не може да отречете, че ето, от 1 януари 2025г. вдигат заплатите в армията с около 30%, след като бе променен законът. Най-ниската заплата на войника става 2300 лв. Същото важи и за МВР.
– Не мога да го отрека, това е факт. Но бих попитал: каква е заслугата на съответните министерства за това, какъв е личният принос на двамата министри това да се случи? Абсолютно никаква, нулева, бих рекъл. Това бе инициатива изцяло на депутатите. От двамата министри само бе поискано становище дали са съгласни. Но сега и двамата (за МВР имам предвид Калин Стоянов, който вече не е министър) често в различни прояви изтъкват, че се вдигат заплатите в отбраната и в МВР. Разбирай,-че те са го направили, че заслугата е тяхна. А не е така. Споменавам този факт, за да отбележа, че стремежът за повишаване на социалния статус на хората в отбраната и в МВР все още не е осъзнат като първа необходимост в съответната ведомствена политика.
Но има и друго. Само вдигането на заплатите не върши работа. Това решава едва 50% от кадровия проблем в армията. Останалата половина са още няколко социални стъпки, които трябва да се предприемат и въведат. Аз знам какви са и как трябва да се направят. И мога да свърша тази работа, стига избирателите да ми гласуват доверие. От друга страна, ако погледнем тези 2300 лв. заплата, не са кой знае какви пари. Има немалко сайтове за обяви за работа. Отворете някой от тях и ще видите, че подобна сума се предлага като заплата за доста вакантни места в цивилния живот и при по-добри и по-спокойни условия на труд. Да не забравяме, че войнишката професия е като всички останали и на пазара на труда се конкурира с тях за намиране на клиенти. Но ето че именно тук нещата при нея и до ден днешен все не се получават. Защото няма мениджърско мислене, а аз смея да претендирам, нека не прозвучи нескромно, че имам мениджърски опит. Да, ето скоро ще започнем да даваме на войника 2300 лв.Но този, който реши да ги взема и облече униформата, знае ли при какви условия ще ги получава. Знае ли, че вече ще е лишен от някои граждански права – общо 13 на брой?! Няма да има право на страничен труд и доходи и ще трябва да разчита само на тази заплата, няма да има право на синдикална защита, да членува в партия, трябва да е 24 ч. на разположение на службата и т.н. А освен това според военния закон войникът не може и да се пенсионира в армията. Ето, виждате ли колко е сложен проблемът? Едно голо изсипване на пари накуп не върши нищо, но фанфарите вече се надуват. А аз знам как да се решат всички тези съпътстващи проблеми, които изброих.

– Неотдавна сайтът Раn.bg проведе анкета сред своите читатели с единствен въпрос – да посочат кой според тях е най-успешният министър на отбраната след 2000 г. до наши дни. Сред 10 министри Вие безапелационно със значителна преднина бяхте поставен на първо място. Този факт ласкае ли Ви, как ще го коментирате?
– Не, не ме ласкае и не искам да го коментирам. Защото считам, че даден политик трябва да влезе във властта, не за да си чеше егото, а за да свърши определена народополезна работа, заради която суверенът го е изпратил в парламента. Народът е работодателят на политиците, на властта.Виждате как живее. На какъв хал е дереджето му, грубо казано. Хората ги интересуват делата, а не класациите. Никой политик не е вечен. Защото утре, когато слезе от стълбата на властта и тръгне по тротоара като обикновен гражданин, трябва да гледа другите открито, право в очите, а не да си обръща главата настрани. Това е моето разбиране.

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!