Кметът Здрвако Димитров присъства на молебен по повод 150 години от учредяването на независимата българска екзархия

28.02.2020
Written by: Пловдивски Новини

Кметът Здравко Димитров и заместник-кметът Тодор Чонов присъстваха на празнична служба по повод 150 години от издаването на султански ферман за учредяване на независимата българска екзархия.
Тържествения благодарствен молебен, придружен с празничен камбанен звън бе отслужен от знеполския епископ Арсений в катедралния храм „Света Богородица“.

Сред гостите бяха почетният консул на Украйна Димитър Георгиев, председателят на Общинския съвет Александър Държиков, областният управител Дани Каназирева, бившите кметове на Пловдив Тодор Петков и Иван Чомаков.
След службата кметът Здравко Димитров се снима с ученици от Духовната семинария.

На 28 февруари 1870 година султанското правителство издава ферман, с който узаконява обособяването на българска църковна йерархия (наречена „екзархия“) от Цариградската патриаршия. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковно-народния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя.

В устава ѝ са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в черковното управление) и изборност.

Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година Иларион Ловчански подава оставка и на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.

Цариградската патриаршия от своя страна се обявила против образуването на Българската екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявила за схизматична, тъй като не признавала върховенството на патриарха. До освобождението на България от османско владичество Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. Тя води борба против западната католическа пропаганда, която се стреми да насажда своето влияние сред българския народ. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. Екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради неговата патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран Ловчанският митрополит Йосиф I. Екзархията развива активна просветна дейност в Македония и Одринско. Към края на деветнадесети век огромното мнозинство от славянското население в тези области изпраща децата си в български екзархийски училища.