Археолозите проучват нови находки „По крепостните стени на Филипопол“ на Небет тепе

Заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов посети днес Небет тепе, за да се информира за етапа на работа и находките от археологическите проучванията, които се извършват в изпълнение на проекта „По крепостните стени на Филипопол“.

На терена, той бе посрещнат от археолога София Христева, която му показа най-новите находки от проучването, което археолозите и екипа правят върху площ от 80 кв.м. Там са намерени 2 сгради, които са регистрирани през 2017 година като съществуващи, но не са били проучвани. В момента се извършва тяхното проучване и разкриване и ако са добре запазени, идеята е те да се покажат в тяхната цялост и да се включат в  консервацията и реставрацията на обекта Небет тепе.  На същия терен, в който работят археолозите е регистриран и некропол от 13-ти век. До момента са разкрити още 4 скелета, разположени в два отделни гроба. Намерен е също така зид от къща, изключително добре запазено „бижу“, който показва нагледно невероятната многопластовост на Небет тепе.

В открития наскоро зид има няколко ниши, в които вероятно са се поставяли съдове. Специалистите считат, че другаде в България няма толкова добре запазен средновековен кирпич от този период, защото кирпичът бързо се разлага и трудно се запазва. Работи се и по разкриването на късно антична сграда от 5-6 век , в която се виждат няколко стаи, на 2 етажа, от които горния – с гредоред. Предполага се, че вероятно там е имало пожар. В момента се проучва южния зид. Сградата е абсолютно синхронна като период на крепостната стена на Небет тепе – от 5-6 век.  Другата сграда, която се проучва в момента е римска – с облицовка по стените от фрагменти от мрамори. Предполага се, че е била с функции на представителна сграда.

Археологически комплекс „Небет тепе” е сложна многопластова археологическа структура, свързана с най-ранните поселения на територията на града и запазва своето непрекъснато съществуване до днес. Най-ранните единични находки от Трихълмието, в частност Небет тепе датират от Енеолита. През бронзовата и ранножелязната епоха то се възприема като култов център и място за укритие на населението от околността при опасност. През елинистическата епоха Небет тепе от естествен стратегически пункт с укрепления се превръща в основен урбанизиращ фактор – Акропол, около който по източното и южното подножие на Трихълмието се разполагат жилищни квартали и некрополи. В последните години преди установяването на римска власт в Тракия укрепленията на Небет тепе се разширяват на юг. Изградените и поддържани от римляните укрепления от II до VI в. неизменно включват Небет тепе като основен стратегически пункт.

Припомняме, че проект „По крепостните стени на Филипопол“ е насочен към развитието на две конкурентноспособни туристически атракции, чрез консервация, реставрация и експониране на античния комплекс „Източна порта на „Филипопол“ и на Археологически комплекс „Небет тепе”.

Идеята е превръщането на тези археологически недвижими културни ценности с категория „национално значение“, в предпочитани туристически атракции, предлагащи подходящи условия за целогодишно посещаване. В проекта са включени три обекта на интервенция: Античен комплекс „Източна порта на „Филипопол“; Археологически комплекс „Небет тепе“;  Реконструкция на елементите на техническата инфраструктура и благоустрояване на подходи към археологически комплекс „Небет тепе“, гр. Пловдив”.

Стойност на бюджета в лева:  Общо 6 009 151.89

Финансиране от ЕС ЕФРР        5 107 779.11

Национално финансиране       901 372.78

Оперативна програма „Региони в растеж“, Приоритетни оси „Регионален туризъм“, Наименование на процедура „Развитие на туристически атракции“

Източник: Община Пловдив