С тържество и атрактивно шествие по Главната улица, в Пловдив бе почетена 170-тата годишнина от рождението на Иван Вазов

По повод 170-тата годишнина от рождението на Иван Вазов, Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив, съвместно с Община Пловдив, проведе организирано шествие днес – 9 юли, точно на рожденият ден на Вазов.  То бе водено от Духов оркестър Пловдив с диригент Николай Гешев и тръгна в 10.30 часа от НБ „Иван Вазов“. Шествието премина по Главната улица и ул.“Христо Г. Данов“, за да стигне до паметника на Иван Вазов в Дондуковата градина.

Там в 11.00 часа слово по повод годишнината произнесе директорът на НБ „Иван Вазов“ Димитър Минев в присъствието на много граждани и представители на комитет „Родолюбие“, облечени в народни носии, които носеха голям портрет на Патриарха на българската литература.  Минев прочете пред насъбралата се публика и откъс с  описанието на обстановката в двора на чорбаджи Марко от първа глава на романа „Под игото“.

Сред официалните гости бяха заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов, заместник областният управител Петър Петров, общественият посредник Борислав Стаматов, Председателят на УС на Съвет по туризъм Любозар Фратев, много общественици, целият екип на библиотеката, граждани и медии.

След словото бяха положени венци от Кмета на Пловдив Здравко Димитров,  Областния управител , Почетния консул на Русия и много други. Признателни граждани също поднесоха цветя на паметника в Дондуковата градина.

Времето от 1880 до 1886 г. Патриарха на българската литература прекарва в Пловдив. Това е  един от най-активните и силни негови периоди – депутат е в Областното народно събрание на Източна Румелия, председател е  на Пловдивското научно книжовно дружество, издава списание „Наука“, заедно с Константин Величков редактират вестник „Народний глас“, издават първото чисто литературно списание „Зора“ и книгата „Българска христоматия“, чрез която запознават читателите със сто наши и чужди автори…

В Пловдив Вазов пише „Епопея на забравените“, „Немили-недраги“, „Чичовци“, стихотворенията „Българският език“, „Новото гробище на Сливница“, разказът „Иде ли?“ и др. Неслучайно Народната библиотека в Пловдив носи неговото име.

42 total views, 42 views today

Източник: Община Пловдив