BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

С тържествена заря-проверка завършиха честванията на Деня на Съединението

6 септември16

6 септември21

С тържествена заря-проверка на пл. „Съединение“ завършиха честванията на Деня на Съединението и Празника на Пловдив. Стотици граждани наблюдаваха фоейрверките. Официално слово произнесоха кметът Здравко Димитров и президентът Румен Радев. Сред гостите бяха председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, народни представители, евродепутатът Андрей Новаков, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, адмирал Емил Ефтимов, началник на Щаба на отбраната, областният управител Дани каназирева, заместник-кметове, общински съветници, кметове на райони и на общини и други.

Ето и целия текст на словото на кмета Здравко Димитров, с който той отправи поздрав към всички българи:

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВИЦЕПРЕЗИДЕНТ,

ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,

ВАШИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА,

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

ГОСПОДА ГЕНЕРАЛИ И АДМИРАЛИ, ГОСПОДА ОФИЦЕРИ, СЕРЖАНТИ И ВОЙНИЦИ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,

ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ – ПЛОВДИВ,

УВАЖАЕМИ ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ, СКЪПИ ПЛОВДИВЧАНИ И ГОСТИ НА ГРАДА,

Съединението на България от 1885 година за нас пловдивчани винаги е въпрос на чест, на достойнство, но и задължение пред съдбините на България. Ние се гордеем, че в трудните за нашия народ моменти, Пловдив е заемал водеща роля в националната ни история.

Петте века османско владичество са последвани от жестокото разделение на Берлинския конгрес. През 1878 година свободата изгрява за малка част от българите.

Мнозина остават да живеят в територии, предадени с користни цели от Великите сили на Румъния и Сърбия. Източна Румелия е скроена на дипломатическата маса като автономен турски вилает. Най-тежка е съдбата на българите в Тракия и Македония, останали под омразното турско иго, с надеждата за реформи в разкапващата се империя.

Пловдив поема водеща роля в реализацията на идеята за обединение.

Нашите предци не се опияняват от това, че ще бъдат столичани, а се заемат с изграждането на Румелия като втора българска държава. Благодарение на природните условия и пословичното трудолюбие на Населението, тя е по-богата от Княжеството, добре организирана и с развита инфраструктура. Интелигентността на областните управители, на министрите и депутатите

привличат стотици европейски архитекти, инженерии индустриалци в помощ на изграждането на новата държава.

В Пловдив се събира духовният елит на българската нация – Иван Вазов, Константин Величков, д-р Георги Вълкович, Петко Каравелов, Петко Рачов Славейков. Захари Стоянов застава начело на Българския таен централен революционен комитет, който през лятото на 1885 година обединява старите революционери от епохата на Възраждането и увлича българите в идеята за обединение.

Актът на Съединението от 6 септември 1885 година е едно безразсъдство, но става първият успешен опит за преодоляване статуквото, наложено от Великите сили. Обявеното в Пловдив Съединение е възприето в Европа като естествен порив на българите в Източна Румелия да се обединят с другите свободни българи. Наричат Съединението „Пловдивската революция“, „безкръвната революция“. А обяснението е в думите на народния поет Иван Вазов: „Съединението беше извършено най-напред в умовете и сърцата на всички българи“.

Кореспондентите на европейски вестници след 6 септември констатират, че животът в града си върви постарому.

Дюкяните са отворени, пазарите са пълни. Българи, арменци, евреи, гърци и местните турци възприемат събитията като един духовен катарзис, като освобождение на духа от чувството за довчерашното робско подчинение.

Историците изтъкват и единството на цялото българско общество. Пловдивчани жертват своя статут на столичани, за да бъдат българи. Хиляди ученици и студенти от цяла Европа се записват доброволци.

Българският държавен глава, министри, депутати, целият интелектуален елит се изправят в защита на Съединението. Офицерите и войниците от младата Българска армия остават верни на своята клетва пред Майка България. Благословен е този народ, чийто водачи в най-трудния момент са на Нивото на историческия миг.

В европейския печат се утвърждават образите на княза, младите капитани и героите от Сливница, като символи на единството на всеки народ.

През следващите десетилетия Съединението на България се превръща в траен исторически знак в условията на несигурни кризисни времена.

А ние, пловдивчани, днес с чисто сърце и чувство за изпълнен дълг, можем да ви приветстваме с „Добре дошли“ на Празника на нашия град, който изграждаме като водещ индустриален и духовен център на страната, с богато културно-историческо минало, съвременна инфраструктура и с визия за бъдещето.

Всяко докосване до Пловдив е среща с най-ценните уроци на Съединението и най-съкровените изяви на българския дух.

Честит празник българи, честит празник пловдивчани!

Предоставям думата за слово по случай 135-та годишнина от Съединението на България на Президента на Република България господин Румен Радев.

26 total views, 26 views today

Източник: Община Пловдив

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!