Facebook

Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени

Това е една история за величието на една жена, и нейната трудна житейска съдба.

Една история за несломимият ѝ дух и за невероятната ѝ способност след всеки удар на съдбата да възкръсва като птица феникс – разказ за героизма да бъдеш майка

 „Величието на живота не е в това

никога да не падаме, а да ставаме

всеки път, щом паднем.“ 

Ралф Уалдо Емерсън

Всичко започва преди седем години когато Силвия разбира, че е бременна от мъжа, когото обича. В първите седмици от бременността си, Силвия е безкрайно щастлива. Представяла си, че ще бъдат едно прекрасно семейство – щастливи заедно с рожбата, която очаквали. Въображението ѝ рисувало красиви идилични картини – слънчеви следобеди в парка –  на разходка с бебешката количка, водни пръски от играта с бебето, докато го къпят…

За съжаление обаче това така и не се случва. Съдбата ѝ отрежда друга участ. Още преди раждането, тя се разделя с бащата на своето дете. Силвия е съсипана, мечтите ѝ рухват като пясъчна кула. Плаче безутешно с дни, въпреки че има подкрепата на родителите си, тя се чувства изоставена и предадена. Объркана и изпълнена с разочарование, тя се опитва да осъзнае и възприеме това, което ѝ се случва. Отчаяно търси отговор на въпросите “Защо ми се случва всичко това?“, „Какво се обърка?“

Последните месеци от бременността сърцето на младото момиче е свито от мъка и страх от неизвестното бъдеще. Чувства се несигурна, не знае дали ще се справи с отглеждането на детето.

В осмия месец, тежка анемия налага да й се направи спешно кръвопреливане. Бебето се ражда чрез вакуум система, тъй като родилната дейност не е ефективна и имало данни за асфиксия – недостиг на кислород. Веднага след раждането лекарите го поставят в кувьоз, поради затруднена адаптация към външната среда.

Силвия кръщава момченцето си Борис. Смята, че това силно име ще му даде повече борбеност, за да се справя с трудностите в живота. Никога не си била представяла, че ще отглежда детето си като самотен родител. Добре, че имала подкрепата на родителите си в грижите за малкия Борис.

Борис засукал трудно, бил отпуснат и вял. Проходил малко по-късно от връстниците си – на година и шест месеца. Ходеното му било тромаво и нестабилно, често се спъвал и падал. Казвал „мама“ и „баба“, но речта му, така и не се развила, впоследствие.

Когато Борис навършва две години и половина, майка му забелязала че поведението му започва да се променя. Борис все по-често е неспокоен, изнервен, започва да проява белези на хиперактивност, появяват се специфични, стереотипни движения,  постепенно започнал и двигателен регрес. Целенасочено успявал да каже само няколко думи. Спира да насочва погледа си към майка му, когато тя му говори.

Това кара Силвия да се обърне към педиатър, който насочва детето за преглед при детски психиатър. След няколко консултации на Борис е поставена диагноза „Генерализирано разстройство на развитието“ – изоставане във физическото и невропсихическото развитие.

Поради инфекция на горните дихателни пътища, Борис боледува често, Силвия е неотлъчно до него.Често й се случва да будува до детското креватче и да осъмва свита на стола, докато час по час проверява челцето му за температура. В безсънните нощи, гледайки своето мъниче, тя се моли просто да има сили, за да се бори. Тези моменти са много тъжни и самотни за младата майка. Болезнено се понася тази тежест да бъдеш единствен родител и да носиш цялата отговорност за бъдещето на детето на крехките си плещи. Изпитва неувереност, че се справя добре като майка.

През лятото на  2018 г. Борис е приет по спешност и лекуван в болница от остър нефрит – увреждане на бъбреците. И както Силвия  си мислела, че не може да има по-лошо от това, нов удар връхлeтял отгоре ѝ – забелязала, че момченцето ѝ спряло да се заглежда, започнал да опипва предметите, зрението му от ден на ден се влошавало. Оказало се, че лекарите не забелязали, че детето започва да постепенно да губи зрението си докато лекуват бъбреците му.

След многократни прегледи и изследвания на Борис е поставена още една страшна диагноза – „Неуточнена глаукома“, в следствие на която губи 95% от зрението си.

Това е повратна точка за Силвия, съсипана, объркана и безсилна тя не знае как ще се справи, започва да се съмнява в себе си и дали е достатъчно добра майка, ще може ли да осигури на Борис грижите, които са му необходими. Чувства, че е на прага отчаянието, на предела на силите си.

Не се предава, майчината обич към Борис ѝ дава неизчерпаема енергия и сила да продължи да се бори, да посреща всички трудности и предизвикателства, които живота й поднася.

От личния лекар на детето Силвия  разбира за програмата ‘’Ранна детска интервенция’’ в  Център за обществена подкрепа ‘’Св. София” към фондация „За нашите деца“ и търси помощ от техните специалисти. В центъра тя се среща с Рая Цветанова – специалист по ранно детско развитие, която приема предизвикателството да помогне на майката, да се справи с трудностите в развитието на Борис и да преодолее съмненията в родителстването си.

Рая започва сесии с Борис веднага. Прави оценка на развитието му и на база на нея изготвя специализирана индивидуална програма за него, която включва различни методи, терапии, занимания за стимулиране на другите сетива на детето. Целта е да се компенсира загубата на зрението му с развиване на другите му умения.

Силвия води детето си в центъра почти всяка седмица, понякога по няколко пъти седмично. По време на заниманията, Рая използва разнообразни игрови дейности със сензорни стимули, за да натрупа Борис тактилен и слухов опит, акцентира върху силните страни на детето и чрез тях стимулира развитието му. Учи Силвия как с подръчни материали – тъкани, материи, различни по гладкост и дебелина хартиени парчета и други, да изработва забавни играчки, с които да подкрепя и развива възприятията на Борис. Рая учи Силвия как да комуникира и играе с Борис, как да му помага, как да бъде по-чувствителна към неговите потребности. Постепенно майката започва да се чувства много по-уверена и сигурна.

Благодарение на заниманията си в центъра, постепенно Борис започва да става по-самостоятелен, да  ходи по-уверено, проявява интерес към различни играчки и занимания, започва да произнася някои думи, дори започва да учи числата на английски език.

Когато навършва седем години, с подкрепата на Рая е записан в Специализирано училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“. Там той ще получи образование, покриващо напълно образователните му потребности,  и ще има възможност за социализиране с връстници. В училището той ползва и допълнителни услуги, които подпомагат развитието на потенциала и подобряват качеството им на живот на децата, въпреки диагнозата.

Днес, благодарение на работата на Рая, промяната в Силвия също е видима – тя е много по-спокойна и сигурна в себе си. Знанията и подкрепата на Рая й вдъхват увереност и я обнадеждават, че въпреки всички трудности и изпитания, Борис ще продължи да се учи и развива и занапред.

Силвия не губи надежда и вярва, че синът ѝ един отново ще прогледне. Но за да може отново да вижда, му е нужна операция на очните нерви. Операцията е на стойност 60 000 евро, сума непосилна за нея и близкте й.

Ако искате да помогнете на семейството, може да го направите по банков път:

BG38RZBB91551011546525          BIC RZBBBGSF 

Валута: EUR                                    Банка: Райфайзенбанк.

 

 

Споделете ни във:

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!