Facebook

И ангелите ходят на баня

Фотографът Мария Джелебова и керамикът Силвия Митовска откриват изложба в Баня Старинна, специално подготвена за залите за съвременно изкуство

Експозицията „И ангелите ходят на баня” се открива на 10 октомври от 18.30 ч. в Залите за съвременно изкуство „Баня Старинна“. Изложбата е създадена специално за пространствата на старинната сграда. Изкуствоведът Борис Данаилов определя проекта на фотографа Мария Джелебова с участието на керамичката Силвия Митовска като „ събитие в областта на съвременната визуална практика със своето концептуално решение и практическа реализация. Визуалния прочит на творческата биография на Джелебова, с интересни реализирани проекти, позволява констатацията, че и този път авторката не изневерява на своето естетическо и творческо кредо, чийто основен принцип е втъкаването на деликатна и сложна метафорика във фотографския образ.

Парадоксалното название на инсталацията и нейното разгръщане в пространствата на „Баня Старинна“, провокира сетивата и разкрива основното авторово послание – срещата между ежедневното и рутинното с необичайното и необяснимото, между грубостта на земното и безтелесната възвишеност на идеалното, между познаваемото и непознаваемото. Съпоставката между тези противоположни категории е изведена чрез изчистените и деликатно разработени изображения на ангелски фигури, които ненатрапчиво, но същевременно категорично припомнят нашите човешки слабости, блянове и мечти, често пъти цветни, често пъти уязвими и потъващи в мрака. Елементи на инсталацията ни срещат с обекти, които са разработени по начин противоположен на техните основни практически характеристики. Баня, вода и налъми от една страна, ангели пазители на идеалните човешки въжделения под формата на хапчета от друга. Така тривиалността на обичайния предмет или ситуация е преобърната и изведена в стилистиката на възвишена символика, както и обратното – идеалното се представя чрез образните характеристики на популярната предметност. Тези характеристики, допълнени от съвършеното техническо изпълнение на фотографиите, създават магическия визуален ефект на инсталацията.

Художественото послание на Мария Джелебова властно напомня, че света, в който живеем, е съставен от сложното вплитане на причини, зависимости и ефекти, които не се поддават на завършен и окончателно обясняващ всичко анализ. Или: „Човек никога не знае откъде започва и докъде завършва едно нещо…”

Експозицията ще може да се види до 2 ноември от 11.00 до 19.00ч. всеки ден от понеделник до неделя. Ето и текстът на Борис Данаилов за експозицията:

Човешки и небесни селения…

Проектът на Мария Джелебова „И ангелите ходят на баня“ като концептуално решение и практическа реализация е събитие областта на съвременната визуална практика. Парадоксалното название на инсталацията провокира сетивата и разчита на интелектуално усилие от страна на зрителя по отношение основното авторово послание – срещата между ежедневното и рутинното с необичайното и необяснимото, между грубостта на земното и безтелесната възвишеност на идеалното, между познаваемото и непознаваемото. Банята като нарочен избор на място за тези срещи оголва (включително и в буквалния смисъл на думата) човека, който лишен от атрибутите на своите основни социални и съсловни характеристики става анонимен, но тази анонимност създава усещането за отчетлива различност от останалия външен и твърде материално организиран свят. Това на пръв поглед тривиално разграничаване превръща банята в различно и защитено от външния свят място. Преминаването в това друго пространство е плод на рутинно действие и хората долавят крехкостта на това различие. Видяна глобално, в оптиката на човешкото съществувание, различията натрупани вследствие на рутинни човешки действия, внасят подобна крехкост и в екзистенциалните измерения на битието. Границата между двата свята – наличния, познатия, обикновения и този който е извън него – различния, неизвестния, необозримия, също е изтъняла, крехка, неочаквано лъкатушна. А това вече е предпоставка за необикновени и неочаквани срещи между тях…

Банята е място на подчертано телесна практика; но това е и средище за общуване, където бариерите на социалните йерархии са изчезнали за да остане само голото (в буквалния смисъл) присъствие на човека. В това състояние на оголено съществувание вероятно идеалният ангелски свят също неведомо откликва. Инсталацията представя фотографски изображения на ангели – такива каквито те изглеждат в нашите представи. Фотографията ни ги представя материално обозрими, отчетливо артикулирани от светлините и сенките – застинали в своята възвишена непознаваемост. (Затова те са и толкова еднакви). Това равномерно излъчващо се ангелско спокойствие, е нарушено от цветен акцент – ангелите носят в ръцете си розови хапчета. Тук, като че ли идеалният ангелски свят е подложен на изпитание, което би могло да го разруши – медицинската интервенция, популярно идентифицирана с хапче, е груба действителност и директният символ на човешките невротични състояния. Но ръцете на представителите на небесната йерархия, розовите хапчета изпълняват друга роля и имат друга символика – те са концентрирания израз, идеалния образ на нашите човешки идеали и копнежи. Положени в ръцете на ангелите те са своеобразната субстанция на човешката проекция в нейния порив към божественото. И тъй като ангелите в своя човешки облик са най-близко до нас от цялата небесна йерархия, те нежно съхраняват тези късчета на нашия стремеж към висините. Ангелите не ни предоставят тези малки предмети (те не са терапевти), така както не предлагат и решения на нашите проблеми – те ни ги показват, макар и от други селения, защото именно така, самите ангели изпълняват една основна своя мисия – да бъдат възвестители, а не изпълнители на нашите желания. Те – желанията и намеренията – остават единствено и изцяло в пределите на нашите земни усилия. В ръцете на ангелите хапчетата символизират онази грижовност, която поддържа и уравновесява вселенската хармония и показват мястото на човека в нея…

Подобна е символиката на използваните в инсталацията налъми от порцелан. /Те са създадени специално за инсталацията от керамичката Силвия Митовска/. От гледна точка на практическата, ежедневна функционална употреба, това са невъзможни предмети. Те не могат да бъдат обути или носени като част от онзи практически набор от предмети предназначени за употреба в пространството на банята. Присъствието им обаче е многозначително – форма изпълнена с изящната белота на керамиката, крехкост подобна на стъклото, подобие на предмет, но всъщност негова идеална проекция със скъпоценни измерения. Ако приемем тази стилизация на обичайни, тривиални предмети като търсена символика в цялостния контекст на инсталацията, тяхната значимост е съществена. Налъмите (каква груба дума!) издигнати в ранг на изящна образност отново са своеобразна граница между материалното и идеалното. В случая между водата – тази стихия, която обгръща телесното пространство на банята от една страна и светът на идеала от друга. Те не само измъкват човека от постоянната прегръдка на водата, но изпълняват важната роля на стъпала, които изкачват и примамливо посочват възможността за вертикално устремяване нагоре, към освобождаване от телесното и надмогващ стремеж за докосване възвишеността на идеала.
Баня, вода и налъми от една страна, ангели пазители на идеалните човешки въжделения под формата на хапчета от друга – тривиалността на обичайния предмет или ситуация се променя изведена в стилистиката на възвишена символика, както и обратното – идеалното се представя чрез образните характеристики на популярната предметност. Това преливане, разменяне на роли и състояния несъмнено внушава, че идеалното не може без материалното, както и обратното, но тази очевидност е изведена със забележителен художествен език. Дълбоката метафоричност на авторовото послание се подчертава от един завършващ акцент – фотографиите с балони, които оптимистично надути или безволево отпуснати маркират състоянията илюстриращи възхода и краха на човешките стремления. Отново и пак сред тези състояния виждаме ангелските фигури, изпълняващи една допълнителна функция – да бъдат пазители на светлината, която е застрашена от нахлуването на мрака. Като краен резултат пред нас се разгъва художествено послание, което деликатно се движи и осцилира между идеално и реално, между възвишено и ниско, между божествено и човешко. При това без да смесва тези противоположности търсейки грубо усредненото като краен резултат, а по-скоро обратното – чрез деликатно размиване на границите между тези противоположните състояния. Най-точното определение на авторовия подход в търсенето на такава сложна изразност е създаването на едно магическо състояние изградено от светлина, пространство и детайли, което има хипнотично оптическо въздействие. Така изведена авторовата концепция, властно напомня, че света в който живеем, е съставен от сложното вплитане на причини, зависимости и ефекти, които не се поддават на завършен и окончателно обясняващ всичко анализ. Или: „Човек никога не знае откъде започва и докъде завършва едно нещо…”

Споделете ни във:

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!