Facebook

Архивите разказват: През септември 1882 година е открита Библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив

Това е първата депозитна библиотека в България и на Балканите

Създадена е по лична инициатива и с усилията на видният възрожденски деец Йоаким Груев, директор на народното просвещение в средата на 1879

На 15 септември 1882 г. за читатели е открита Библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив. Библиотеката изпълнява функциите на национално хранилище на българската книжнина и има огромен принос в опазване на българското културно-историческо наследство и съхранява над 1.5 милиона библиотечни единици.

Създадена е по лична инициатива и с усилията на видният възрожденски деец Йоаким Груев, директор на народното просвещение в средата на 1879 г. Голямо съдействие оказват Константин Величков (с пледоариите си в Областното събрание за гласуване на първия бюджет на библиотеката), Петко Каравелов, уредил специална поръчка за над 400 книги на английски език, директорът на Пловдивската мъжка гимназия – Димитър Благоев, както и руският вицеконсул Найден Геров, (издействали пренасянето в Пловдив на 1850 тома от известната Венелинова библиотека, създадена от български ученици в Одеса), митрополит Панарет (с ценните си дарения на старопечатни книги) и др.

Идеята на Йоаким Груев за библиотека и археологически музей е с начало още от м. май 1878 г. и до 1882 г. е общо хранилище на книги и старини и се помещава в част от помещенията на дирекцията на Народното просвещение на Източна Румелия. Така започва своето съществуване Областната библиотека и музей на Източна Румелия. с равни права с народната библиотека в София след Съединението.

Библиотеката в Пловдив се развива като архив на българската книга и периодичен печат, богато хранилище на ръкописната и възрожденска книжнина, създават се уникални колекции от редки и ценни издания. Важно значение има приетия през 1881 г. Закон за свободата на печата, съгласно който библиотеката получава по два екземпляра от всички публикации, книги, брошури, вестници, списания, възвания, гравюри, карти и др. на Източна Румелия. С този закон тя става първата депозитна библиотека в България и на Балканите. След закона от 1897 г. запазва равни права с другата национална библиотека в София.

За организацията, устройството и развитието и голям принос имат видни българи, значими личности като: Петко Каравелов, Константин Величков, Иван Вазов, Захари Стоянов, Христо Г. Данов, Илия Йовчев и др. Първи библиотекар уредник (управител) е руският публицист Александър Башмаков. След него библиотеката се ръководи последователно от Илия Йовчев, Стефан Ботев (брат на великият Хр. Ботев) Стоян Аргиров, Борис Дякович, Николай Райнов, Иван Радославов, Димитър Цончев, Вичо Иванов.

След Съединението библиотеката, местена многократно до тогава, е настанена по разпореждане на министър-председателя Петко Каравелов в сградата построена за Областно събрание на бившата вече Източна Румелия, и остава там от 1886 до 1974 г.

Притежава изключително ценен архив, между който има ръкописи върху пергамент и хартия от XII до XIX век, архиви на видни възрожденски книжовници и обществени дейци, многобройни цялостни и годишни течения на периодични издания, вестници и списания, сравнително най-пълната сбирка от национална литература, издадена в Източна Румелия до Съединението 1885 г., гравюри и щампи на видни възрожденски живописци, както и офортите на Рембранд от 1880 г., издание със стойност на оригинал, една от най-богатите фотографски сбирки в страната от стари снимки и портрети някои от които са единствени и други ценни издания.

Библиотеката има завидна издателска дейност. Още през 1885 г. е изготвен първият печатен каталог в България, съставен е „Опис на старите печатни български книги“ (В. Погорелов), в отделни издания са отпечатани изследванията „Славянски ръкописи и старопечатни книги в Народната библиотека в Пловдив“ (Б. Цонев), „Орнамент и буква в славянските ръкописи в Народната библиотека в Пловдив“ (Н. Райнов). От 1905 г. започва да излиза „Годишник на Народната библиотека в Пловдив“. Голям е приносът и в областта на краезнанието, като в това отношение са и възложени национални функции. През 1950 г. получава сегашното си име Народна библиотека „Иван Вазов“.

Сред най-ценните издания съхранявани в библиотеката са 354 ръкописни (18 върху пергамент и 336 върху хартия) книги: „Слепченски апостол“ (XII век), „Сливенски дамаскин“ (XII век), „Кюстендилско евангелие“ (XII-XIIIвек), „Постен труд“ (XIII век), „Часословец“ от Яков Крайков издадена през 1566 г. във Венеция, Своеобразна православна христоматия с произведения на Йоан Златоуст, Григорий Богослов, Йоан Дамаскин, Кирил Александрийски, Григорий Синаит и др. В библиотеката се съхраняват единствените екземпляри в България на: „Псалтир“ – 1638 г., „Аврамов сборник“ – 1674 г., първата печатна българска творба със светско съдържание „Стематография“ – 1741г. на Христофор Жефарович, както и „Служебник“ – 1519 г. на Божидар Вукович, „Часословец“ – 1566 г. на Яков Крайков, „Четвероевангелие“ (XVIII век) на Макарий, „Историята на византийските емайли“ – 1892 г. от Г. П. Кондаков – библиофилско издание, отпечатано в 200 екземпляра и други.

*Тези събития са описани от няколко летописци на Пловдив, събрани и поместени в „Енциклопедия на Пловдив“, съставена от Божидар Тотев. Статията, както и почти всички други в енциклопедията са  сбор от няколко източника като: пловдивски летописци, огромно количество енциклопедии, История на България, спомени, статии от вестници, Интернет, от чужда преса и още много други,  събирани 50 години от автора Божидар Тотев. Сравнявани като гледна точка, комбинирани (без да се променя същността на историята). Всички източници са коректно цитирани в енциклопедията без изключение.

 

** Художникът Божидар Тотев е роден през 1947 година в Пловдив. Работи в ДТ “Н.О.Масалитинов“ от 1969 до 1971 г. и в Института за паметници на културата при реставрацията на Къща Ламартин в Стария град през 1971 г. От 1976-а живее в Смолян. Работил е в Дома на армията и Родопския драматичен театър. Посвещава на този труд 50 години от живота си, събирайки материали. Последните 10 са посветени на оформянето на“Енциклопедия Пловдив“.

Още за книгата му може да видите ТУК.

Споделете ни във:

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!